• en: Winter on schedule
• fr: Hiver venu à l’heure

Първи декември дойде, а с него и зимата. Вчера беше топъл есенен ден, в който се разхождах на 17 градуса по разкопчано яке, а днес от сутринта фучи лек дъждец, който пада под формата на лед. Всичко замръзна като в царството на ледената принцеса.

Ето например, как изглежда пощенската ни кутия (днес само до там успях да си подам носа):

Канада, Животът, вселената и всичко, Images | коментирайте

Остават по-малко от 2 седмици, за да предам двете си курсови работи за края на семестъра, от които на едната съм написала 2 страници (от 15), а на другата още нямам идея за какво да пиша, т.е. 0 (от 10).

Освен това, имам да напиша 50 страници от книга за до края на януари - 2 глави, на които съм направила плановете, събрала съм литературата, но трябва да седна да пиша. Различен стил, различни подходи от тези, на курсовите работи. На френски език...

Междувременно пиша проект за ФИРБ, а един друг проект чака да бъде стартиран всеки момент. Него (последния) го чаках цяла година, и вчера ми го изръсиха на главата, когато вече престанах да му се надявам. Е, всяко зло за добро. :-)

Остават недоизказани разни други проекти, в повечето случаи в лично естество, като малкото човече, което се кани да се появи след 3 месеца, милият ми мъж, който не спира да чака подписан договора си за новия проект, книгите, които съм натрупала на нощното си шкафче за четене някога, уроците по пиано, които още не съм започнала и плуването веднъж в седмицата, на което не ходя... Само се моля да ми стигнат силите да избутам до края на януари. За после ще мисля като му дойде времето.

Животът, вселената и всичко | коментирайте

I am amazed by the names they have invented to name towns, villages and streets in this country: they either start with: Saint (like Saint-Laurent, Saint-Sauveur etc.), or are named by some (un)known politicians who have done God knows what and to whom, or are taken from European names (one can easily find London, Waterloo and others around Canada, too).

Now the issue is the Parc Avenue, which is being lobbied to be called Robert-Bourassa, by some prime minister’s wife. This street was my only relief, that not everything is names after persons, but also after beautiful things, not necessarily bringing political views. Moreover, there is already some "Bourassa" street in the city, and a rather big one...

I have read today a letter from a reader of the Siafu magazine, who is opposing the renaming of the street, as are many of the montrealais, living in the sector. Here is the text:

What’s next, Mont-Tramblay?

Dear Siafu,
Let’s hope we have a chance to keep our Ave.du Parc, a street that our family has used for over thirty years now. It is a street with history, a multi-ethnic history, a street that runs through our park on the edge of our mountain. It would seem that the mayor gives with one hand by taking down the spaghetti interchange which marred the connection, only to take away a sense of plance and belonging with the other. What’s next? Mont Royal will become Mont Tramblay? Where does it end? Let’s remember our fight for the coops in Milton-Park. Let’s stop this. — L.Friesen

Made in Canada | post a comment

This commics, taken from the PHD Commics website really amused me, and reminded me of yesterday, when I thought I heard someone of the 7 students in my class took the topic about Blogs and really upset me. I was planning to discuss the topic with my professor right after the class, but I thought it was already too late and I had to change it (again).

Here is the joke:

Life, universe and everything, Blogs, Images | post a comment

Quelque chose qui me fait réfléchir beaucoup ces derniers jours : est-ce que l’Internet n’a pas réussi ce qu’on avait prévu ? Voici un extrait d’un texte par Jean-Claude Guédon :

« Vous vous souvenez sans doute que vers 1995-96, le mot Internet suscitait beaucoup d’espoir. En 2004, cet espoir semble être retombé et je pense qu’une des raisons pour lesquelles cet espoir est retombé c’est qu’une certaine façon de déployer l’Internet n’a pas eu lieu. Il y a eu une confiscation de l’Internet par certains intérêts et nous nous retrouvons dans un contexte technique de communication qui malheureusement a suivi la norme suivi par toutes les autres techniques de communication à savoir une norme où chacun d’entre nous n’est pas un citoyen mais un simple consommateurs. » — Jean-Claude Guédon, « La gouvernance de l’Internet ou le citoyen 2.0. » (2005)

Je donnerai un exemple qui me fait penser à ça : le bureau sans papiers. On croyait qu’avec l’apparition des disettes, de CD-roms, on va se débarrasser des documents imprimés. Mais ce qui se passe en fait, c’est qu’on double, triple etc. les archives, pour avoir 1 dans l’armoire, autre - dans l’ordinateur. C’est devenu une rêve impossible.

Comme Guédon dit un peu plus bas dans son article, les rêves des professeurs, basées sur l’adoption des nouvelles technologies et Internet, est d’avoir un université sans étudiants (tous seront en ligne). Et pour un gouvernement - qu’« il n’ait pas de citoyens ». Je laisse les commentaires à vous...

CMO, Internet | poster un commentaire

• en: The truth about life through the words of old people

В края на миналата седмица пътувах до Отава, където прекарах няколко приказни часа в Музея на цивилизациите. В него може да се намери надълго и нашироко историята на индианците и северо-американците, живяли през последните векове на континента. Ето един интересен цитат от там:

„Понякога ходя да видя възрастните хора. Говорим за времето, шегуваме се, разменяме новини. Тогава те разказват как са били нещата преди години. Разказват легенда. Разговорът лъкатуши, ала нещата, които излизат наяве отново и отново в техните думи са важни и ние разбираме това. Те ни разказват история. След това се прибирам вкъщи и мсиля върху думите им, и зная, че всичко това е истина.“ — Blake Debassige, Anishnaabe. Quoted in Mary E. Southcott. Anishnaabe of Manitoulin Island.

Това, което ме накара да се замисля върху този цитат са спомените за миговете, прекарани с дед. Той също ми разказва много, но никога не ми казва какво трябва да правя и какво - не. Той само разказва как е било в неговото време, а аз се уча от това, защото методологията остава все същата.

Взаимоотношенията ни с родителите и пра-родителите са много важни и аз държа много на тях. Надявам се детето ми някой ден да има шанса да срещне дед, и да научи много от него. Ако ли не, поне да открие своите дядо и баба, които ще му разказват истории.

Ето и още един цитат от същото място:

„Докато порастваш, научаваш различни неща от легендите. Те остават с тебе през целия ти живот и ти научаваш по нещо от всяка история всеки път, когато я предаваш на някой друг, защото ако порастваш като човек, ти ще си готов за една нова истина всеки път. От легендите научаваш всеки път по нещо ново, също както и от картините.“ — Leland Bell, quoted in Mary E. Southcott, Anishnaabe of Manitoulin Island

Канада, Животът, вселената и всичко, Цитати | коментирайте

Voici quelques sources :

 L’opinion de Tim Berners Lee

 Les origines du débat sur la neutralité du Net

 Save the internet : Site de défense de la neutralité d’Internet

 Les risques de balkanisation du Net

 Goodbye network neutrality in Norway, Comment un FAI norvégien a tenté de limiter la bande passante allouée à une chaîne de télévision

Sources : VECAM

Droits d’expression, CMO, Internet, Net Neutrality | poster un commentaire